Лято

Отново вкъщи. 15 градуса по Целзий. Неизбежно мислите се връщат към топлите дни край морето. Тази година избрахме Ахтопол като изходна точка. Достатъчно място за раходка с бебе в количка, хубави места за похапване, сравнително спокойно вечер.

Културно-исторически и архитектурни забелжителности: най-старата къща (не можах да намеря нищо за нея), църквата „Възнесение Господне“ и Гръцкото училище. Всички са на една и съща улица и от малкото оцелели сгради след пожар през 1918-та, обхванал целия град.

Ахтопол отбелязан като важно пристанище в древността, засегнат (макар и в по-малка степен) от строителния хаос по българското Черноморие, сега, през моите очи, като че ли търси отново спокойствието. Признавам, че разходките ни бяха основно в източната част на града, около кея, фара, или по улиците „Крайморска“ и „Бриз“.

И на двете ще намерите приятни места за хапване. Силно препоръчвам кафенето до пристанището, с прекрасна гледка към лодките и ресторант „Четиримата Капитани“, малко по-нагоре по улицата. Правят невероятни миди в доматен сос и рибена чорба!

Привечер може да се разходите с лодка. Ние избрахме „Св. Никола“. Освен тридесет минутен поглед на Ахтопол от вода, научихме интересни спомени около корабокрушението на гръцкия кораб „Свети Никола“ през 1963-та, за времето, когато на мястото на манастир „Св. Яни“ е построено поделение на Гранични войски, за това как местните си мечтаят за яхтено пристанище, за състоянието на бунгалата в началото на града. Минахме покрай тях още в първия ни ден на път за плажа. За тях ще напиша отделен пост.

Централният плаж на Ахтопол е изключително тънка, но пък дълга ивица. Гъсто населен, с чадъри, стигащи почти вълните. Бяхме там за около час. Следващите дни избрахме плажовете „Корал“ - Лозенец, „Силистар“ - Резово и „Бутамята“ - Синеморец. А в единствения ни облачен ден се разходихме с кану по река Велека. 

Мисля че това лято бяхме истински туристи, защото за първа година денят ни не минаваше изключително на плажа. Благодарение на малката Е. опознахме околността и дори посетихме музея в Царево. Препоръчвам ви го. Оказа се, че сме го разгледали в неработния му ден!? Нищо чудно, че бяхме единствените посетители. Уредникът на музея ни каза, че друго интересно в града няма, но непременно да посетим село Бродилово. Не успяхме, може би догодина. Затова пък заваля такъв пороен дъжд, че едва виждахме шосето на връщане към Ахтопол. На сутринта отново имаше слънце, плаващи шезлонги и зарити плажни кърпи в пякъса, шарени гуменки пълни с морска и дъждовна вода. 

Сънени весели хора, останали от предшната вечер и ние с бебето. Пием заедно сутрешното си кафе. С мистър Д. се споглеждаме с усмивка - беше ли толкова отдавна, когато и ние осъмвахме на плажа?

Images: blanche et orange