Спомен от детство

Помниш ли дните когато
лятото беше животът ни, как
тичахме боси и волни навсякъде,
а ръцете ни - пълни с малини.

Как следобедите бяха само
началото, как премижавахме,
гледайки слънцето да залязва
и тичахме вкъщи за бърза вечеря.

Чуваш ли още тихите нощи
с щурци и историите под лозите
за времена отминали, за хора,
далече отлетели, но незабравени.

Как чаршафите бели шумоляха,
изпрани от прилежна ръка
и къщата как въздишаше докато
ние сънувахме, бързайки да пораснем.