Емма вече на една година! Една година в която:
- имаше много сълзи и много смях
- всеки нов ден беше предизвикателтсво
- сънят остана някъде на много, много заден план
- сешоарът стана най-добрият ни приятел в борбата с коликите
- къпането стана любимо занимание за всички
- станахме по-уверени родители
- и (надяваме се) по-забавни възрастни
- получихме много непоискани съвети
- и някои от тях бяха всъщност полезни
- усетих искрената подкрепа на някои
- и изпълнения с преценка поглед на други
- имаше турболенции и изпълнени със спокойствие дни
- осъзнахме колко излишни са книгите за бебета
- и следването на "методи" за възпитанието и отглеждането им
- центърът на света се премести ЗАВИНАГИ
- егото ни беше предизвикано и падна в неравностойната борба
- осъзнахме че рекламите с бебета и семейства-закусващи-в-бяла-чиста-кухня са подвеждащи
- и че тишината е изчезващ вид
- видяхме възхищението в очите на малкото ни момиче
- и осъзнахме, че притежаваме свръхестествени сили
- разбрахме какво е безгранична любов
- която няма общо с идиличните снимки на спящи бебета, спокойни родители, кош с прилежно прибрани играчки и куче на заден план
- се научихме на търпение
- и да действаме според момента
- ни беше много трудно да не говорим постоянно за детето
- и бяхме много благодарни, когато приятелите ни разбиращо продължаваха да изслушват с усмивка поредното а знаеш ли какво направи Емма онзи ден
- закъснявахме често за срещи
- и се научихме да се организираме по-добре с малък човек
- мислите ни ставаха все по-объркани, а ние - по-емоционални
- кърмих на всевъзможни места
- а мистър Д. изчете и изслуша всичко по темата
- бяхме по-малко онлайн и често с изключени телефони
- се опознахме един друг и най-вече самите себе си
- започнахме да разбираме другите хората с деца
- но не успяхме (все още) да заобичаме детските площадки
- се учехме да виждаме света през детските очи
- забавихме крачка и спряхме надбягването с времето
- а сякаш всичко беше миг
Emma turned one! A year in which:
- there were many tears and much laughter as well
- each new day was a challenge
- sleep dropped in the background
- the hairdryer became our best friend in the fight against colic
- bathing has become a favorite pastime for the whole family
- we became more confident parents
- and (hopefully) more fun adults
- we received a lot of unsolicited advice
- and some of it wasn't bad at all
- I felt sincere support from some
- and appraising glances from others
- there was turbulence and days filled with serenity
- we realized how unnecessary books about babies are
- as well as following a certain "method" of educating and raising a child
- the center of the world has FOREVER been moved
- our ego was challenged and ultimately fell victim to the unfair struggle
- we realized that ads with babies and families-eating-breakfast-in-white-clean-kitchens were misleading
- and that silence is a dying breed
- we saw true admiration in the eyes of our little girl
- and we realized that we have super powers
- we learned that love is boundless
- which had nothing to do with idyllic pictures of sleeping babies, calm parents, baskets with toys neatly tucked away and a dog in the background
- we learned to be patient
- and to act accordingly
- it was very difficult not to constantly mention the child
- and we were very grateful to our friends who took in with a smile yet another and do you know what Emma did the other day
- we were often late for meetings
- so we learned to be more organized
- our thoughts were becoming more confused, and we - more emotional
- I breast fed at all sorts of places
- and Mr.D. read up and heard everything on the topic
- we were less online and often turned our phones off
- we got to know each other and especially ourselves better
- we understand now the other people with children
- but we (still) don't fancy playgrounds
- we are learning to see the world through a child's eyes
- we slowed our pace down and ceased racing time
- as if all was but an instant
Image: Galina Balezdrova-Krasteva
No comments:
Post a Comment