Образцов дом №6

Иска ми се в стихове да ви разкажа
за ежедневните неща - за боклука изхвърлен
и измитите чинии. За безбройните задачи.
Но кой го е грижа всъщност за това.

За "благодаря ти, скъпи, за крушката
сменена, за кафето сутрин,
че вчера изкъпа детето".
За "имаш ли изгладени ризи?".

Да ви накарам да повярвате
колко топло и мило може да
бъде едно "благодаря ти, скъпа,
за прекрасната вечеря днес!"

Прозаично и скучно, повтарям си,
но дали? Колко ли хора мечтаят
именно така всекидневно
ежедневно да си принадлежат.