Достатъчно е

Аз и ти и още двама,
това е. Защо ли искаме
в светът огромен, многолик
да ни обичат всички.

Дали е нужно, когато,
в синхрон сърцето ти е
с още трима, четирима,
все прекрасни, близки.

Твоите хора, така е,
на ръката си на пръстите
броиш и знай, помни,
това достатъчно е.

Настроения

Всичко е за ден,
любов моя, ние
сме като небето.

Буреносно сиво
сутрин, сълзите
капят от безсилие.

А вечер - облаците
нежно се прегръщат,
целуват се звездите.

True love is not romantic

Изяж сърцето ми, празник е.

Едно момиче

Тя е на двайсет години,

ефирна и лека. Морски

бриз сякаш гали лицето ти.

Влюбва се сутрин и обед, 

и вечер, и разбира се ѝ отива.

Развети коси и боси крака.

Гледам я, как се вълнува

за всичко, засмяна и нежна,

дежавю от предишен живот.

За смисъла

Какви са тези стихове,
свободни ли са и къде
са, моля ви се, римите?
За кого е всичко тук?

Но, ако поне за миг си
се усмихнал и аз щастлива
съм от споделеното,
тогава смисълът е ясен.