Лека нощ, морско момиче

Септември със своите
топли и нежни черти и
Тя, боса, по пясъка ходи,
разпиляна в мисли и мечти.

Може да е на 35, а може би
всъщност на 53. Има ли значение,
когато слънцето играе с косите
ѝ солени от морски вълни.

Самотна ти изглежда и сякаш
искаш да я прегърнеш, пазиш,
да я утешиш, но не бързай,
зад погледа ѝ много повече се крие.

Очите ѝ не виждаш и се питаш
какъв ли е цветът им? Когато
по-важно е да се замислиш,
дали го има още онзи блясък.

Гадаеш накъде ли тръгнала е,
вървейки лека под смокините узрели
и дали ще се поспре и ще откъсне
една, а може би и две - втората за теб.

Учуди ли се, че тя така добре усеща,
как по петите ѝ цял ден вървиш, но
за нейно съжаление все още
не смееш мислите си да ѝ споделиш.