Времето на черешите,
любими, но ти си далече.
Затова търпеливо за сладко
им чистя костилките.
Сокът се стича до лактите,
облизвам индигови пръсти,
Боже, какъв аромат! Ще бъркам
във унес, за теб ще си мисля.
Когато е гъсто, готово, горещо
(представям си палачинки),
тайно ще ме гъделичка желание
да го намажа на филия с масло.
Може и в сладкиш да го сложа,
ах, тази Любка и нейното творчество!
Изобщо дали ще стигне до теб?
Слагам на горния рафт и въздъхвам.
Ще те дочака.
No comments:
Post a Comment