В Била до нас, на опашката пред касата след като съм пазарувала. Осем сутринта.
Героите
Възрастен мъж и чернокож младеж, аз и останалите пазаруващи, касиерката
Конфликтът
Възрастният мъж неволно блъска с пазарската си количка (във Виена доста често личното пространство на другите се пренебрегва и е доста дразнещо) момчето, което рязко и гневно му казва да спре да го блъска с нея. Възрастният мъж не е заблязал това, но се ядосва на тона на младежа (вечният конфликт млади/стари), а и забелязва, че всъщност момчето го е изпреварило на опашката.
Разговорът
Момчето: Махнете тази количка! На главата ли искате да ми я сложите!
Мъжът: Всъщност трябва да сте зад мен!
Момчето: Какво? Как зад вас, какво искате да кажете? Дръжте си количката далеч от мен!
Мъжът: Ще я държа точно където искам! Аз бях след дамата пред вас и докато съм търсил пазарски плик, сте ме предредили!
Момчето: Това не е вярно, няма да отида зад вас, какво си мислите, как ще ми говорите така, аз съм чужденец, но отлично ви разбирам, говоря чудесен немски! Писна ми да се държите всички все едно сме втора ръка хора!
Мъжът (объркан): Аз изобщо не съм казал нещо такова!
Момчето: Да! Да минавам зад вас! Как така! Ако искате да не ви гледам и в очите като говорим! Всичките сте...
Мъжът е объркан и стърси подкрепа от смутената дама пред момчето: Аз не съм казал нищо, аз бях пред момчето, какви са тези приказки, защо така се държат всички млади!
Дамата мълчи.
Касиерката продължава да работи.
Никой не продумва.
Момчето: В тази страна всички се държат с чужденците сякаш...
Тук не можах да се сдържа и се намесих.
Аз: А защо не се усмихнете? (всички ме гледат сякаш съм от друга планета) И двамата? Да, защо не, понеделник е, навън е прекрасен ден, за какво е всичко това?
Момчето (троснато): Но вие видяхте, как ме блъска с количката, после реши че може да говори с мен както иска, понеже съм чужденец, обаче аз говоря отличен немски, тая няма да я бъде!
Аз: Е, добре, аз също съм чужденка, какво толкова, една количка, според мен не разбрахте господина, а и той вас.
Мъжът: Аз нямам нищо против чужденците, аз исках пазарски плик, не съм го бутнал нарочно, а и исках да направя път на хората да минават!
Аз: Чудесно, значи всичко е наред, хайде всички да се усмихнем. (момчето вече се е засмяло, мъжът все още е объркан).
Момчето: Не, аз няма да отстъпя! Ето аз на вас ще се усмихна, понеже сте точен човек, ведър!
Аз: Усмихнете се и на господина, нищо толкова не е станало.
Момчето: Не, не, на него не, но сте права, не трябва да се ядосва човек!
Мъжът: И аз не разбрах за какво е всичко това, аз...
Всички на опашката вече се усмихват. Облакът е отминал. Всички плащаме и се разотиваме.
Поуките
Понякога реагираме остро, понеже нещо се е натрупало и доста често го отнася човек, който не го заслужава, а просто е на "точното" място.
Когато наблюдаваме конфликт, обикновено не се намесваме и даже се чувстваме некомфортно, че сме поставени в такава ситуация, но намесвайки се за решаването му всички можем да продължим деня усмихнати.
Добре е наоколо да има наспала се майка (аз в случая) на малко дете, която да е в пълен дзен.
Ведър понеделник!
Image: blanche et orange | Sunken Gardens, St. Petersburg, FL
No comments:
Post a Comment