Обяснение в любов

Времето на черешите,
любими, но ти си далече.
Затова търпеливо за сладко
им чистя костилките.

Сокът се стича до лактите,
облизвам индигови пръсти,
Боже, какъв аромат! Ще бъркам
във унес, за теб ще си мисля.

Когато е гъсто, готово, горещо
(представям си палачинки),
тайно ще ме гъделичка желание
да го намажа на филия с масло.

Може и в сладкиш да го сложа,
ах, тази Любка и нейното творчество!
Изобщо дали ще стигне до теб?
Слагам на горния рафт и въздъхвам.

Ще те дочака.

Лека нощ, морско момиче

Септември със своите
топли и нежни черти и
Тя, боса, по пясъка ходи,
разпиляна в мисли и мечти.

Може да е на 35, а може би
всъщност на 53. Има ли значение,
когато слънцето играе с косите
ѝ солени от морски вълни.

Самотна ти изглежда и сякаш
искаш да я прегърнеш, пазиш,
да я утешиш, но не бързай,
зад погледа ѝ много повече се крие.

Очите ѝ не виждаш и се питаш
какъв ли е цветът им? Когато
по-важно е да се замислиш,
дали го има още онзи блясък.

Гадаеш накъде ли тръгнала е,
вървейки лека под смокините узрели
и дали ще се поспре и ще откъсне
една, а може би и две - втората за теб.

Учуди ли се, че тя така добре усеща,
как по петите ѝ цял ден вървиш, но
за нейно съжаление все още
не смееш мислите си да ѝ споделиш.

Правилата на играта

На петнадесет:
обича ме, не ме обича,
обича ме, не ме обича,
обича ме...

На тридесет и пет:
обичам го, не го обичам,
обичам го, не го обичам,
обичам...

Кварталът: коритото на Владайска река

Въпрос с повишена трудност: може ли коритото на Владайска река (снимката е в частта до парк "Овча купел") да заприлича (като функционалност) на този канал на Виенската река (Wienfluss) във Виена? 

От лявата страна е Градският парк (Stadtpark), а алеите горе, от двете страни на канала, са кучешки зони. Да продължавам да мечтая, нали? И все пак и датският архитект Ян Геел посочва реките като потенциал за развитие на нови публични пространства като част от своята презентация за възможно развитие на София. И да "все неща, които знаем и сами".

Викове

Кой е най-гръмогласен
е важно в тези дни и
с пълно гърло от кулата си
за своите неща се бори.

Всеки сам за себе си е,
прожекторите само търси
и смята за неотложно
неговите дела да са на показ.

Темите и каузите са много
и всеки оглушал за всичко
друго е, така настръхнал
да не би да го надвикат.

Достатъчно е

Аз и ти и още двама,
това е. Защо ли искаме
в светът огромен, многолик
да ни обичат всички.

Дали е нужно, когато,
в синхрон сърцето ти е
с още трима, четирима,
все прекрасни, близки.

Твоите хора, така е,
на ръката си на пръстите
броиш и знай, помни,
това достатъчно е.

Настроения

Всичко е за ден,
любов моя, ние
сме като небето.

Буреносно сиво
сутрин, сълзите
капят от безсилие.

А вечер - облаците
нежно се прегръщат,
целуват се звездите.

True love is not romantic

Изяж сърцето ми, празник е.

Едно момиче

Тя е на двайсет години,

ефирна и лека. Морски

бриз сякаш гали лицето ти.

Влюбва се сутрин и обед, 

и вечер, и разбира се ѝ отива.

Развети коси и боси крака.

Гледам я, как се вълнува

за всичко, засмяна и нежна,

дежавю от предишен живот.

За смисъла

Какви са тези стихове,
свободни ли са и къде
са, моля ви се, римите?
За кого е всичко тук?

Но, ако поне за миг си
се усмихнал и аз щастлива
съм от споделеното,
тогава смисълът е ясен.

Fifty shades of pink

Започна "розовата фаза". Мислех, че няма да издържа дълго. Всъщност не всичко е чисто и просто розово - има розово на точки, розови райета и карета, тъмно розово, бледо розово, розови оттенъци, розови фигурки, щампи и прочие. И розовото не се отнася само за дрехите (о, каква радост!) - розова четка за коса, розови фиби и ластици, розови чорапи, розова чанта и очила, розова четка за зъби.

Подаръците също трябва да са в розов цвят, разбира се... 

Кураж и това ще мине, си казвам, сънувайки в розово.

Спомен от детство

Помниш ли дните когато
лятото беше животът ни, как
тичахме боси и волни навсякъде,
а ръцете ни - пълни с малини.

Как следобедите бяха само
началото, как премижавахме,
гледайки слънцето да залязва
и тичахме вкъщи за бърза вечеря.

Чуваш ли още тихите нощи
с щурци и историите под лозите
за времена отминали, за хора,
далече отлетели, но незабравени.

Как чаршафите бели шумоляха,
изпрани от прилежна ръка
и къщата как въздишаше докато
ние сънувахме, бързайки да пораснем.

Сянката на любовта

По стените търся 
сянката на любовта ти. 

Вечер е и тя 
безплътна е почти.

Утре сутрин - 
отново с нежни очертания.

Играй с мен

Най-вкусните пици с тесто от мокър пясък, в добавка от цветя, пръчки и листа. Признавам си, не харесвам играчки с батерии, предпочитам такива, развиващи въображението на детето. 

Идеята на HABA Sun Bistro е проста, за "пиците" е нужно да напълните чинийката с мокър пясък, да добавите чушки, гъби и сирене/салам с щампите, да украсите с налични материали от обкръжението и готово.

* Simple Retro Toys May Be Better For Children Than Fancy Electronic Toys

Коя си?

Едната винаги е подредена
и плочките във банята
измити са до блясък.
Домашно е, разбира се,
смокиновото сладко за закуска.

Другата обича да чете и
всяка вечер с нежност
бърше книгите от прах,
за да са готови винаги за нея,
когато и ако остане време.

Третата все в облаците гледа
и залезите снима всеки ден.
Обича песните на птиците.
Романтични са за нея вечерите
с небе и хиляди звезди.

Четвъртата е малко саркастична
и вечно въси се за чорапите
по пода, за думите към нея
груби и за това, че пак някой
недочул за нещо си е. Как може!

Петата ли стана? Да, тя винаги
забързана е, всичко може, знае и
о, да, хиляди задачи има, но
оплакване да чуеш често няма.
Тя е перфектността. И си го знае.

Шестата творец да е мечтае.
Рисува, реже и лепи. За нея
цветовете са религия, въпреки че
все към черно-бялото клони.
Модерно е отново казват.

Номер седем света да промени желае,
не понася неправди и лъжи.
Животни и моретата спасява, а хората -
от самите тях и лошите им дни.
Винаги е с кауза, винаги във помощ.

Осмата е майката. Всеотдайно
тя прегръща, къпе, утешава.
От обяснения прегракнала е тя, 
а несигурността, дали се справя,
я следва денонощно по петите.

Последната мистерия е, събрала
сякаш в себе си е горните жени
и незнайно как хем всичките
и никоя е, но винаги усмихната върви.
Деветата, позна ли се?

Въздух и вода

Море ли си,
небе ли си,
във теб
потъвам.

Тихи облаци,
вълни въздушни,
къде си
питам.

С деца в музея?

За мен е важно децата да бъдат и на места за възрастни - в музеи, ресторанти, на концерти (в нормалните часове от деня), в книжарници и прочие. Посещението на изложба ще е дълго максимално един час, но пък сте споделили ценно време заедно. А малките помнят тези моменти. 

Последната изложба, която посетихме беше с картини и фотографии на Фрида Кало.

Какво впечатли Емма:
 - стените от цветя на входа
 - пишните аксесоари в косите на Фрида Кало  
 - всички говорят тихо и няма тичане из коридорите
 - всички гледат картините и фотографиите
 - автопортретът на Фрида Кало с маймунка 
 - никой не пипа картините и снимките 
 - гидовете, които разясняваха отделни картини или снимки (които Емма с охота имитираше след това)
- че може да бъде "като големите" и да прави "важни" неща, ходейки между другите посетители със сериозно изражение на лицето

Какво ми хареса на мен:
 - още на входа дамата която ни посрещна усмихнато приветства и Емма, нямаше гримаси и коментари "тези с детето къде са тръгнали?"
 - уважителното отношение на всички присъстващи, повечето окуражително правеха място за Емма, за да вижда по-добре някоя картина или фотография
 - хората от персонала, които ни насочиха към детската стая след изложбата, където децата могат да възпроизведат видяното. Могат да оцветяват или рисуват, да гледат филм по темата и прочие
- Емма, която с охота говореше за мюузиа след като си тръгнахме, въпреки че изгубихме една от играчките там

"Frida Kahlo at the Dalí" will continue through April 17, 2017

The Dali Museum, One Dali Blvd, St. Petersburg, FL 33701

Феите съществуват

Някои са нарисувани,
зад ъгъла надничат,
а други съвсем реални са,
и може би до теб седят.

* shhhhhhh, I would tell you where to find one

2016-та, благодаря ти, че те имаше.
2017-та, здравей, ще бъдеш ли вълшебна?

Желания

При последната разходка из града попаднах на тази стена. Уличното изкуство и проекти като този ме карат да се вълнувам дни наред. Какво ми е на душата, няма нужда от споделяне. Надявам се скоро проектът да стигне и до България.  

Повече за идеята тук и тук 
Още улично изкуство тук

* Before I Die wall is located at 1049 Central Avenue, St. Petersburg, FL 33705