Кварталът: коритото на Владайска река

Въпрос с повишена трудност: може ли коритото на Владайска река (снимката е в частта до парк "Овча купел") да заприлича (като функционалност) на този канал на Виенската река (Wienfluss) във Виена? 

От лявата страна е Градският парк (Stadtpark), а алеите горе, от двете страни на канала, са кучешки зони. Да продължавам да мечтая, нали? И все пак и датският архитект Ян Геел посочва реките като потенциал за развитие на нови публични пространства като част от своята презентация за възможно развитие на София. И да "все неща, които знаем и сами".

София | Sofia

София диша. Танцува. Твори. Променя се.

София събира приятели. Усмивки. Емоции.

София е очарователна. Притегателна. Завладяваща и много романтична.

Sofia Breathes 2014 | Images: blanche et orange

София | Sofia

Както сигурно вече се досещате след предишния пост си бях вкъщи. Пет дни в пролетна София. Зелена, оживена, празнуваща (месецът на баловете). Такава я усетих и ми стана още по-любима. Мнозина от вас ще се усмихнат, други ще се учудят на умилението ми, но родният град е друга магия, дори и да има много неща за оправяне, както често чувах в разговорите около мен. София се променя. София е различна. Разходете се. Има толкова много да се (пре)открие.

As you probably already guessed after the previous post I was back home. Five days of Sofia in the Spring. Green, busy, celebrating (the month of the proms). At least I felt it that way and now I love the city even more. Many of you will probably smirk, others will be surprised by my sentiment. Even though many things need fixing, as I often heard in the conversations around me, the hometown is a different kind of magic. Sofia is changing. Sofia is different. Just walk around. There is so much to (re)discover.

Image: blanche et orange

Купа с череши | A bowl of cherries

Вкъщи винаги е най-хубаво. Уютно, познато, твое си. Лично. Всяка дреболия ти е мила, скъпа и като си тръгваш ти се струва, че не можеш да живееш без нея. Но куфарът е твърде малък да побере всичките спомени, всичките копнежи. Скоро пак. Вкъщи. Където разговорите около една купа с череши събират цялата вселена.

It is always good to be home. It is cosy, familiar. It is just your place. It is very personal. Every little thing is dear and means a lot and when it is time to leave, you think you will not be able to live without it. But the suitcase is just to small to hold all the memories, all the longings. Soon. Again. At home. Where the talks around a bowl of cherries gather the whole universe.

Image: blanche et orange